Реконструкцията на 100-годишна къща във Варуша във Велико Търново получи Специална награда от Български архитектурни награди 2025. Конкурсът е организиран от Камарата на архитектите в България, а журито беше в състав: арх. Мартин Христов, арх. Георги Бачев, арх. Бойко Столинчев, арх. Петко Симеонов и ланд. арх. Веселина Калайкова.
Собственичката на къщата – Пламена Славчева, избира да съхрани красотата на варушанското архитектурно наследство вместо да я заличи. За целта работи с архитектите от Студио Задруга (арх. Радомир Данков), Студио Габро (арх. Катерина Фуентес-Габро), арх. Йоана Петкова, Ателие Инджова Ангелов (арх. Деница Инджова-Ангелова и арх. Емил Ангелов). Работата по проекта започва през 2021 г. Къщата е реконструирана и укрепена, а всички елементи, детайли и мебели, подлежащи на реставрация, са съхранени и консервивани. Предстоят довършителни дейности по оформлението на дворновото пространство.
Внимателната и прецизна реставрация на тази къща в историческия център на Велико Търново показва, че подобни сгради имат своето достойно място в съвременната градска среда – едновременно удобни за обитаване и с умело запазена архитектурна идентичност.
Поздравяваме Пламена Славчева и целия екип от архитекти и майстори, които се погрижиха това варушанско бижу да заблести отново!
По-надолу публикуваме описанието на проекта от Конкурса, а тук може да разгледате презентационните табла:
Първоначално състояние на мястото, върху което предстои да се проектира
Фамилният дом на Петър Бонев – Мъждрака е бил построен през 1923 г. в най-западната част на квартал Варуша във Велико Търново, а днес тази територия е част културно–историческото ядро на Старата столица. До края на периода на Османската империя зоната е била крайградска, предимно с овощни градини и лозя. След Освобождението и в началото на 20-ти век в тези имоти започват да се издигат модерни за времето си свободностоящи къщи в собствени дворове – първоначално в неоренесансов, а в последствие в сецесионов или еклектичен стил.
Къщата е разположена в стръмен остроъглов имот, пред който се събират 5 улици и създават малко площадно пространство. Представлява триетажна сграда, проектирана е в стил Сецесион, със сложна обемна композиция, която органично се вплита в урбанистичната тъкан и спрямо географските посоки. Авторът е арх. Александър Данаилов, работил предимно в гр. Павликени, и за щастие в къщата се съхраняваше копие от оригиналния му проект.
При построяването обаче не всички замислени детайли по фасадата са били изпълнени. През 70-те години при ремонт още от тях са били заличени, а цялата къща е била изпръскана със сива циментова мазилка. Интериорът беше добре съхранен – с насложени три периода на декориране на стените и множество автентични мебели от първата половина на 20-ти век. Тя можеше да се обитава, макар и с много компромиси от съвременна гледна точка. Липсваха адекватни инсталации и удобства, енергийните загуби бяха огромни, а единствената възможност за отопление беше с печки на твърдо гориво. Архитектурните достойнства на сградата, обаче все още бяха живи, а аристокрактичният ѝ дух очакваше да бъде преведен в съвремието.
Цели на проекта
Основната цел бе да трансформираме къщата в жилище със всички съвременни удобства и комфорт като това устойчиво удължи използването ѝ. В периода на преустройство сградата навърши 100 години от построяването си. Създадена е възможност за посрещане на краткосрочни гости, и в същото време последният трети етаж може да бъде напълно функционално отделно жилище.
Условията включваха да съхраним и дори възвърнем автентичността на архитектурния образ, като в същото време запазим разказа за вече едновековния живот на къщата. Огромна увереност за подхода ни даваха запазените чертежи на арх. Данаилов и възможността да проучим други негови сгради в района, с по–прецизно изпълнени сецесионови декорации.
Облагородяването на двора има за цел да обогати възможностите за преживяване в имота. Акцентира се дворната чешма и се запазва изобилието от сезонни цветя и характерните трайни насаждения за квартала – основно смокиня и череша.
Същност на проекта
Сградата е цялостно реконструирана и укрепена, а всички елементи, детайли и мебели, подлежащи на реставрация, са съхранени и консервирани.
Покривната конструкция е изцяло нова, направена от дървени рамки, покритието е от матова сива ламарина, а тъмните тавански пространства са преустроени в апартамент с просторна баня. Пред релаксиращия в спалнята или ваната се разкрива далечен хоризонт към билото на Стара планина. Прозоречните табакери са композирани така, че да се наслаждавате на често драматичните изгреви и залези над долината на река Янтра, а всички пространства на къщата са естествено ослънчени.
Всички циментови мазилки по фасадата са премахнати до тухла, изпълнен е нов дишащ варов хастар и където е възможно е поставена топлоизолация от масивна каменна вата. Детайлите са въстановени съобразно оригиналния архитектурен проект, което възвърна на сградата много по–едностилен и автентичен сецесионов образ. Дограмата е нова със стълопакети и механизми, но отново дървена, омаслена и повтаряща оригиналното членене. Металните парапети са преминали процес на реставрация чрез песъкоструене, грундиране и боядисване. Ребрата по стрехите са почистени и консервирани, а резбованите дървени фронтони – репродуцирани. Предвидено е деликатно индиректно регулируемо фасадно осветление, подчертаващо и вечер този най–характерен завършващ композиционен детайл.
Изпълнени са нови електро и ВиК инсталации. Отоплението се осъществява чрез локално парно захранвано от газов котел, като на партерения каменен етаж е комбинирано и с водно подово отопление. Третият подпокривен етаж разполага и с климатизация. Всички тези мерки повишиха осезаемо енергоефективността на къщата и направиха комфорта на обитаване несравним с предходното и’ състояние.
В интериора са запазени са всички оригинални вътрешни врати, а почистването и реставрацията на триетажното извито дървено стълбище представляваше самостоятелен „проект в проекта“.
След махането на тапетите по стените се разкриха впечатляващи слоеве от три етапа на декорация изпълнени с шаблони и орнаментни валяци – вече споени в неделима амалгама и колорит. Където състоянието им позволяваше те бяха укрепени и консервирани и се превърнаха в едни от разказвачите на историята. Други такива бяха множеството запазени предмети, мебели и осветителни тела предимно от първата половина на 20-ти век, които бяха внимателно ремонтирани, реставрирани и отново заживяха и осветиха пространствата на къщата.
Заради стилови и визуални сходства допускаме възможността част от мебелите да са проектирани лично от една от първите български архитектки – арх. Райна Дамянова, която след дипломирането си в Берлинското висше техническо училище се връща и работи в родния си град Велико Търново в периода 1933 – 1937 година (справка: Български архитектурен модернизъм – проучване „Госпожо Архитект“).
Снимките са на Александър Новоселски.
Въздействие на проекта за промяна на околното пространство
Внимателното и детайлно реконструиране на тази къща – дом в историческия център на Велико Търново има и по–далечна цел от личната удовлетвореност. Тя е нагледно доказателство, че такива сгради имат място в съвременната градска тъкан – едновременно комфортни и с адекватно съхранена архитектурна същност.
Възстановяването на каменните зидове, порта и огради от ковано желязо на имота ще подобрят уличното и квартално споделено пространство.
Покривните детайли и тъмно метално покрите създават общ градоустройствен ансамбъл и кореспондират с близката камбанария на черквата „Св. Св. Кирил и Методи“, издигната по проект на уста Никола Фичев, като създават диалог и приемственост в традициите на българската архитектура от различни исторически периоди.
